Родителски права при развод – Как се определят и кой ги получава?
Разводът винаги е труден момент, но когато са засегнати и деца, ситуацията става още по-емоционална и сложна. Тогава въпросът за родителските права се превръща в най-важната част от производството. От него зависи при кого ще живее детето, как ще общува с другия родител и как ще бъде уреден животът му занапред.
В българското законодателство водещ е интересът на детето – съдът не заема страна, а търси най-доброто решение според конкретната житейска ситуация. Именно поради тази причина много родители избират да се консултират с адвокат по семейно право, за да бъдат спокойни, че правата им и интересът на детето са защитени още от самото начало.
В тази статия ще разгледаме какво представляват родителските права при развод, как се определят от съда или по споразумение между родителите, кога могат да бъдат променяни и какви са правата и задълженията на всеки родител.
Какво представляват родителските права
Родителските права представляват съвкупност от права и задължения на родителите по отношение на техните ненавършили пълнолетие деца. Те включват грижата за детето, неговото възпитание, образование, здраве, представителство пред институции и управление на имуществото му.
По силата на Семейния кодекс и двамата родители имат равни родителски права и задължения, независимо дали живеят заедно. Когато обаче настъпи развод и родителите се разделят, тези права вече не могат да се упражняват съвместно в ежедневието по същия начин. Затова съдът или споразумението между родителите определя при кого ще живее детето и кой ще упражнява родителските права.
Важно е да се подчертае, че упражняването на родителските права не означава лишаване на другия родител от контакт с детето. Родителят, който не упражнява правата, запазва правото си на лични отношения с детето и задължението да участва в неговата издръжка.
Как се определят родителските права при развод
Родителските права при развод могат да бъдат определени по два начина – по споразумение между родителите или с решение на съда. Кой от двата варианта ще се приложи, зависи от това дали между родителите има съгласие по въпросите, свързани с детето.
При развод по взаимно съгласие родителите сами уреждат в писмено споразумение кой ще упражнява родителските права, при кого ще живее детето, какъв ще бъде режимът на лични отношения и в какъв размер ще се плаща издръжка. Съдът одобрява споразумението, само ако прецени, че то е в интерес на детето.
Когато родителите не могат да постигнат съгласие (при развод по исков ред), съдът служебно се произнася по всички въпроси, свързани с детето. Той определя:
- кой родител ще упражнява родителските права;
- при кого ще бъде местоживеенето на детето;
- какъв ще е режимът на лични отношения с другия родител;
- размера на издръжката.
Независимо от вида на развода, съдът винаги взема своето решение, воден единствено от интереса на детето, а не от вината или личните конфликти между родителите.
Кой получава родителските права – майката или бащата
Един от най-често задаваните въпроси при развод е дали майката има предимство при определяне на родителските права. В българското законодателство обаче няма правило, че родителските права автоматично се предоставят на майката. Майката и бащата са напълно равнопоставени пред закона.
Съдът не взема решение въз основа на пола на родителя, а според това кой от двамата може да осигури по-добри условия за отглеждане и развитие на детето. В практиката често се случва родителските права да се предоставят на майката, но това не е правило, а резултат от конкретните обстоятелства по всеки отделен случай.
Важно е да се знае, че и бащата може да получи родителските права, когато се установи, че това е в най-добрия интерес на детето. Това е възможно, когато:
- детето е изградило по-тясна емоционална връзка с бащата;
- той разполага с по-добри условия за отглеждане и развитие на детето;
- майката няма реална възможност или готовност да полага необходимите грижи;
- са налице обективни данни за неподходяща среда или поведение, което застрашава интересите на детето при майката.
Решението винаги се основава на цялостна преценка на всички обстоятелства, като водещ остава интересът на детето.
Какви фактори взема предвид съдът при определяне на родителските права
При определяне на родителските права съдът извършва цялостна преценка на конкретната житейска ситуация. Не съществува универсално правило – всеки случай се разглежда индивидуално, като всяко дело се преценява според конкретните факти.
Сред основните фактори, които съдът взема предвид, са:
По-малките деца обикновено се нуждаят от по-интензивна ежедневна грижа, но това само по себе си не е решаващ фактор.
Съдът преценява към кой родител детето е по-силно привързано и при кого се чувства по-сигурно.
Важно е кой от родителите може да осигури по-стабилна и спокойна среда за живот
Финансовите възможности имат значение, но не са единственият решаващ фактор.
Съдът отчита поведението на родителите, отношението им към детето, наличието на зависимости, насилие или друго рисково поведение.
Ако детето е навършило 10 години, съдът може да изслуша и неговото мнение, като го отчита според възрастта и зрелостта му.
Всички тези обстоятелства се преценяват в тяхната съвкупност, като нито един фактор сам по себе си не е решаващ.
Режим на лични отношения с детето
Режимът на лични отношения урежда кога и как родителят, който не упражнява родителските права, ще поддържа контакт с детето. Това е изключително важен елемент от всяко съдебно решение или споразумение, тъй като гарантира правото на детето да общува и с двамата си родители.
- по споразумение между родителите – при развод по взаимно съгласие;
- с решение на съда – когато няма постигнато съгласие между тях.
- срещи през определени дни от седмицата или уикендите;
- контакти по време на официални празници;
- ваканции и летен отпуск;
- възможност за телефонна и онлайн връзка.
Съдът определя режима така, че той да бъде съобразен с възрастта на детето, неговите ангажименти (училище, детска градина, извънкласни дейности) и възможностите на двамата родители.
Важно е да се знае, че режимът на лични отношения е задължителен за спазване. При системно неизпълнение от страна на единия родител могат да се търсят правни последици, включително съдействие от социалните служби и съда за принудително изпълнение.
Може ли да се променят родителските права след развода
Да, вече определените родителски права могат да бъдат променени, ако настъпят съществени промени в обстоятелствата, при които първоначално е било взето решението. Целта на тази промяна отново е защита на интереса на детето и осигуряване на най-добрите условия за неговото развитие.
- се промени средата, в която живее детето;
- единият родител трайно не изпълнява задълженията си;
- настъпят здравословни, социални или финансови промени;
- се появят данни за рисково поведение, което застрашава детето;
- детето изрази ясно желание за промяна (при достатъчна възраст и зрелост).
Процедурата се провежда по съдебен ред чрез подаване на искова молба за изменение на мерките относно родителските права. Съдът отново извършва цялостна преценка на всички факти и може да допусне социален доклад, свидетели и експертизи.
Важно е да се знае, че промяната на родителските права не се допуска автоматично, а само когато се докаже, че тя е обективно необходима за доброто на детето.
Документи при спор за родителски права
При спор за родителски права съдът изисква представянето на определени документи, с които се установяват фактите по делото и се подпомага преценката за най-подходящото решение за детето.
При спор за родителски права съдът изисква представянето на определени документи, с които се установяват фактите по делото и се подпомага преценката за най-подходящото решение за детето. Подготовката на документите още в началото спестява време и забавяния в производството.
- акт за раждане на детето;
- копия от личните карти на родителите;
- удостоверение за семейно положение;
- доказателства за доходите на родителите – служебни бележки, справки от НАП;
- доказателства за жилищни условия – нотариални актове, договори за наем и др.
- социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“;
- медицински документи;
- документи от училище или детска градина;
- свидетелски показания;
- други писмени доказателства, свързани с конкретния спор.
Съдът може служебно да изиска част от тези документи, но в повечето случаи родителите трябва сами да ги представят в подкрепа на твърденията си. Колкото по-пълна е доказателствената част, толкова по-ясна е фактическата обстановка за съда.
Срокове и продължителност на дело за родителски права
Делата за родителски права са сред по-деликатните производства, тъй като засягат пряко живота и развитието на детето. Поради това законът предвижда делото да бъде разглеждано с необходимата бързина, но реалната продължителност зависи от конкретния случай.
В общия случай делото може да приключи в срок от няколко месеца до над една година, като най-често трае между 6 и 12 месеца. Срокът се влияе от редица фактори, сред които:
- дали между родителите има спор или е налице съгласие по част от въпросите;
- броя на съдебните заседания;
- необходимостта от социален доклад, експертизи или разпит на свидетели;
- натовареността на съда;
- поведението на страните – неявяване, искане на отлагания и др.
Когато се налага изготвяне на социален доклад или експертно заключение, това обикновено удължава производството с още няколко месеца. При обжалване на решението пред по-горна инстанция срокът се увеличава допълнително.
Важно е да се знае, че при наличие на спешна необходимост съдът може да постанови и временни мерки относно детето още в началото на производството, които действат до приключване на делото с окончателно решение.
Разходи при дела за родителски права
Разходите при дела за родителски права зависят от сложността на конкретния случай, броя на съдебните заседания и необходимостта от допълнителни доказателства. Обикновено те включват държавни такси, адвокатско възнаграждение и разходи за експертизи и документи.
- Държавна такса – заплаща се при завеждане на делото и е в сравнително нисък размер.
- Адвокатски хонорар – размерът му зависи от сложността на делото, броя на заседанията и обема на извършената работа.
- Такси за експертизи – когато съдът назначи психологическа, социална или друга експертиза.
- Разходи за социален доклад – при поискване от съда.
- Административни разходи – за издаване на удостоверения, копия на документи, призовки и др.
При обжалване на решението пред по-горна инстанция възникват и допълнителни разходи, свързани с нови такси и евентуално нов адвокатски хонорар.
Важно е да се има предвид, че в края на делото съдът може да разпредели направените разноски между страните според изхода на спора.
Често задавани въпроси за родителските права при развод
В практиката често възникват конкретни въпроси относно упражняването на родителските права след развода. По-долу са обобщени отговори на най-често срещаните от тях.
1. Може ли родител без родителски права да вижда детето?
Да. Родителят, който не упражнява родителските права, има право на лични отношения с детето съгласно определения от съда или по споразумение режим.
2. Може ли детето само да избере при кой родител да живее?
Желанието на детето може да бъде изслушано от съда след навършване на 10-годишна възраст, но то не е решаващо само по себе си. Съдът го преценява заедно с всички останали обстоятелства.
3. Какво става, ако единият родител не спазва режима на лични отношения?
При системно неизпълнение може да се търси съдействие от социалните служби и съда, включително чрез принудително изпълнение и налагане на глоби.
4. Може ли родителят с родителски права да се премести в друг град или в чужбина с детето?
Преместване в чужбина по принцип изисква съгласие на другия родител или разрешение от съда. При преместване в друг град се преценява дали това не нарушава режима на лични отношения.
5. Свързани ли са родителските права с плащането на издръжка?
Да, но те са самостоятелни задължения. Липсата на плащане на издръжка не дава право да се отказва достъп до детето, както и обратното.
6. Могат ли родителските права да се упражняват съвместно?
Възможно е при изрично споразумение между родителите и ако съдът приеме, че това е подходящо за детето, но в практиката се прилага по-рядко.
Практически съвети при дела за родителски права от адвокат Полина Писарска
Производствата, свързани с родителските права, често са емоционално натоварени и изискват внимателен подход както от правна, така и от лична гледна точка. Няколко практически насоки могат да помогнат за по-спокойно и последователно преминаване през този процес.
Какво научихме от статията?
Родителските права при развод са въпрос, който засяга пряко бъдещето на детето и отношенията между родителите след раздялата. Всяко решение в тази посока има дългосрочно отражение върху неговото ежедневие, възпитание и емоционална среда. Въпреки че законът дава ясна рамка, на практика всеки случай има своите особености и изисква индивидуален подход.
Когато става дума за деца, прибързаните решения и липсата на добра подготовка могат да доведат до допълнителни конфликти и усложнения. В такива ситуации консултацията с опитен адвокат по семейно право може да ви даде сигурност, яснота и спокойствие в един от най-трудните моменти за всяко семейство.